Hubava si moia goro Lyrics
Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост.

Който веднъж те погледне,
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее.

Твоите дъбове и буки,
твоите шуми гъсти,
и цветята, и водите,
агнетата тлъсти, и божурът, и тревите
и твойта прохлада,
всичко, казвам,
понякога като куршум пада
на сърцето ми, което е всякога готово
да поплаче, кога види
в природата ново,
кога види как пролетта
старостта изпраща,
и под снега, и под студа
живот се захваща.

А комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
да те заборави.

Убава си, моја горо,
миришеш на младост,
но уносиш у срца нам
само скрб и жалост.

Ко једном те погледне,
тај вечно жали,
јер не може под твоје
сенке да пропадне.

Твоје букве и храстове,
твоје шуме густе,
и цветове и воде,
јагањци масни, и божур, и траве
и твоја прохлада,
све, кажем,
понекада како куршум пада
на срце, које је заувек готово
да заплаче, када види
у природи ново,
када види како пролеће
старост испрати,
и под студ и под снег
живот се јави.

А кому стане нужда
већ да те остави,
тај не може, докле је жив,
да те заборави.